Рицари / Доспехи

Има много интересни факти, които заобикалят живота на рицарите през Средновековието. Някои от тях са интересни факти, някои от тях са странни факти.

Рицар (от немското Ritter с първоначално значение „конник“) е член на средновековно съсловие на професионални войници в Европа. По-късно през Средновековието „рицар“ става благородническа почетна титла. В съвременния език „рицар“ бива наричан и всеки тежковъоръжен конник.

Какво е средновековен рицар? Много неща идват на ум, когато мислим за рицар, като ролята на рицар се е променило през вековете, но типичният рицар мислим за човек, който е живял между 12-ти и 17-ти век, на които бяха обещани да служи на своя господар или цар на военна служба. В замяна на службата си, рицарите получавали плячката от битки, собствени имоти и позиция в кралския двор.

Рицарите били тежко въоръжени конници с благородническо потекло. Те били основа на феодалните войски и играели важна роля в Кръстоносните походи и другите войни такива през Средновековието.

За рицарите единствените достойни занимания били войната, ловът и турнирите. Обучението на момчетата за рицари започвало на седемгодишна възраст, когато те ставали пажове в замъка на някой рицар. На четиринадесет години вече били оръженосци /меч, сабя/, сервирали на трапезата, помагали на своя господар да облече доспехите си /шлем, броня/ и го придружавали в битката. Ако се справяли добре с тези задължения, след време оръженосците били посвещавани в рицарско звание.

От XIV в. Рицарството загубило значението си като военна сила и започнало да играе по-скоро церемониална роля. Някои рицари следвали своите високи идеали и продължавали да помагат на бедните и беззащитни, но мнозина обаче останали които се интересували единствено от властта и богатството. Рицарите често враждували помежду си и това била една от причините за неуспеха на Кръстоносните им походи.