Икони
“Икона” идва от гръцки произход и означава „образ”, „портрет”. Иконописта се заражда във Византия през ІV век. Първоначално икона се нарича всяко изображение на светец, ангел, Божията майка или Спасителя, или на събития от новия или стария завет. Най-често иконата е изображение върху дъска или плоскост от друг материал, но се среща и върху монети като отразява нещо, което действително съществува или нещо с „битие”. В Стария Завет, Бог се явява само чрез слово, а в Новият Завет, се явява и чрез образ, т.е. Невидимият става Видим и Изобразим. Чрез икони и стенописи в православните храмове, иконописците рисуват Божието слово, така че то да стане достъпно и за тези, които не могат да го прочетат. Всяка икона или стенопис, се прави за прослава на Бога и Светиите Му. В православните икони, ние виждаме изобразени чрез багри и форми, земните дела и чудеса на нашия Бог Иисус Христос и неговите светии. Почитането на иконите на Спасителя, Божията майка, ангелите, светците е догма на християнската вяра, формулирана от Седмия Вселенски събор, догма, която е следвана от основната изповед на Църквата – човешкото въплъщение на Божия Син. Неговата икона е свидетелство на Неговото реално, истинско въплъщение. Затова наричат иконата ”богословие в багри”.
|