Самурайският меч носи мрачната си репутация на безпощадно оръжие
Въпреки, че японският меч се възприема като творба на изящното изкуство, той запазва мрачната си репутация на страшно оръжие с острие като бръснач. Самурайският меч се свързва с безпощадност, жестокост, кръвопролитие и свирепост. През 1543 г. Португалците първи стъпват в страната на изгряващото слънце и са дълбоко впечатлени както от преклонението на Японците пред мечовете, така и от бързината с която самураите си служат с тях. В средновековна Япония единствено самураите са имали привилегията да носят оръжие.
Направата на един такъв меч не е никак лесна и е съпровождана от специални религиозни ритуали. Необходимо е невероятно техническо умение за да бъде изкован характерният с превъзходното си качество японски меч.
Най-старите запазени японски мечове датират от периода Джомон и представляват грубо обработени каменни остриета - тежки и тъпи, жалко подобие на режещите като бръснач самурайски мечове (катана) от периода Муромачи (1336-1573 г.). Мечът е оръжие предимно за две ръце. В същото време той трябва да бъде достатъчно лек, за да може да бъде въртян и с една ръка, докато с другата самураят държи юздите на коня си. Самураите носят винаги по два меча - един къс (ваказаши) и един дълъг (катана). На изложбите на японско изкуство голям интерес предизвикват орнаментите и украсата на самурайските мечове. Те представляват творби на изящното изкуство и тяхното съвършенство веднага привлича вниманието дори на хора, които не проявяват особен интерес към Япония, японците или японското изкуство.
Той е запазил непроменена формата си в продължение на повече от хиляда години и е продължил да служи като оръжие на японците през цялото това време, дори в съвременните войни като китайско-японската, руско-японската, а също и Втората световна война. Японският меч е главното оръжие на самурая и дори е смятан за негово олицетворение. Украсата върху мечовете ясно показва, че въпреки жестокостта на самураите, те определено не са били варвари. Фактът, че са украсявали мечовете си с такава изящна украса, свидетелства за висша степен на културен напредък.
Въпреки, че японският меч се възприема като творба на изящното изкуство, той запазва мрачната си репутация на страшно оръжие с острие като бръснач. Самурайският меч се свързва с безпощадност, жестокост, кръвопролитие и свирепост. През 1543 г. Португалците първи стъпват в страната на изгряващото слънце и са дълбоко впечатлени както от преклонението на Японците пред мечовете, така и от бързината с която самураите си служат с тях. В средновековна Япония единствено самураите са имали привилегията да носят оръжие.
Направата на един такъв меч не е никак лесна и е съпровождана от специални религиозни ритуали. Необходимо е невероятно техническо умение за да бъде изкован характерният с превъзходното си качество японски меч.
Най-старите запазени японски мечове датират от периода Джомон и представляват грубо обработени каменни остриета - тежки и тъпи, жалко подобие на режещите като бръснач самурайски мечове (катана) от периода Муромачи (1336-1573 г.). Мечът е оръжие предимно за две ръце. В същото време той трябва да бъде достатъчно лек, за да може да бъде въртян и с една ръка, докато с другата самураят държи юздите на коня си. Самураите носят винаги по два меча - един къс (ваказаши) и един дълъг (катана). На изложбите на японско изкуство голям интерес предизвикват орнаментите и украсата на самурайските мечове. Те представляват творби на изящното изкуство и тяхното съвършенство веднага привлича вниманието дори на хора, които не проявяват особен интерес към Япония, японците или японското изкуство.
Той е запазил непроменена формата си в продължение на повече от хиляда години и е продължил да служи като оръжие на японците през цялото това време, дори в съвременните войни като китайско-японската, руско-японската, а също и Втората световна война. Японският меч е главното оръжие на самурая и дори е смятан за негово олицетворение. Украсата върху мечовете ясно показва, че въпреки жестокостта на самураите, те определено не са били варвари. Фактът, че са украсявали мечовете си с такава изящна украса, свидетелства за висша степен на културен напредък.