Меч Робин Худ - 108см

Меч се нарича хладно оръжие със сравнително дълго острие, което по-често е остро от двете страни, но понякога и само от едната. Мечовете са основните и най-разпространени оръжия използвани от Бронзовата епоха до края на Средновековието като на доста места продължават да се използват и дълго след това.

През 17 век започват да се произвеждат саби, при които предпазителя покрива цялата дръжка на оръжието. По този начин пръстите на човека, който държи меча, са напълно защитени. Известни представители на този вид оръжия са рапирата и италианската скиавона. През 17 и 18 век леките мечове от вида на рапирата стават един от разпространените модни аксесоари в Западна и в някои страни от Централна Европа. След като са изместени в армията от огнестрелните оръжия, мечовете остават като оръжия за самозащита. Те са много разпространени и през 18 век, когато са предпочитаното оръжие за водене на дуели.

В бързо променящата се мода на Западна Европа мечовете бързо са изместени от бастуните. За да се запази ролята на меча за самозащита започват да се произвеждат и бастуни със скрито в тях острие на рапира или друго подобно оръжие. В края на 18 век мечовете са окончателно изместени от огнестрелните оръжия, дори в средствата за самозащита и вместо леките мечове хората предпочитат пистолетите. Пистолетите постепенно изместват мечовете и като оръжия за провеждане на дуели.

Ролята на мечовете при воденето на война е изключително намалена през 19 век. В армията основната роля на мечовете остава церемониална и представителна и в края на 19 век са носени само от офицерите и най-вече от кавалерията.