Иконите на Господ Иисус Христос заемат основно място в православния храм и дома на вярващия човек. Самото иконописание съществува само защото Неизреченото Слово Божие се е въплътило.
Иисус Христос, както учи Църквата е съвършенният Бог и съвършенният Човек. Това е много трудно да се предаде със средствата на изкуството, затова иконата не е Негов портрет , а Негов образ, в който се съхранява тайната:”Христос, бидейки изобразен, остава непостижим” ( св Теодор Студит ). В иконописта е изработен канон за изобразяване на Спасителя, по който ние разпознаваме образ Му.
Ранните християни изобразявали Христос във вид на агне, риба, добрия пастир с овца на рамото и др. На Трулския събор ( 682г ) тези символически и алегорически образи били забранени и Църквата приела в качество на каноническо изображение т.н. исторически тип на Христос, т.е. човешкият образ, в който Синът Божи се явил на земята.Такива изображения се появяват не по-рано от IV век. Само в началото едни го изобразявали като юноша, други – в зряла възраст, едни – прекрасен като гръцки бог, други – умишлено некрасив, с принизяващ го вид. И след IX век окончателно се утвърждава изображението на Христос във вид на човек на средна възраст, с класически черти на лицето, прав нос, с мустаци и неголяма леко раздвоена брада, тъмно руси коси.
Именно този образ е определен като канонически. Отличителна черта на иконографията на Господ става и нимбът с кръст, символизиращ кръстната жертва на Спасителя.
Иконата отразява вярата на Църквата в Иисус Христос като Богочовек и иконографски това се изразява чрез цвета на Неговите одежди. Като правило, на иконите Христос се представя в червен хитон (долната дреха ) и син химатий ( горният плащ ). Червеният цвят символизира човешката Му природа, а синия – Божествената. Обикновено на дясното рамо на хитона може да се види златна ивица ( клав ) – знак на царско достойнство.
Иконите на Господ могат да бъдат различни по своя иконографски тип, като във всеки от тях се разкрива особен догматически и богословски смисъл на образа на Спасителя.
Основните иконографски типове икона са шест:
1.Неръкотворен образ на Господ;
2. Господ Вседържител (Пантократор);
3. Господ на престола;
4. Спас Емануил;
5. Спас Благое Молчание ( София Премъдрост Божия );
6. Христос Старият по дни.
Иисус Христос, както учи Църквата е съвършенният Бог и съвършенният Човек. Това е много трудно да се предаде със средствата на изкуството, затова иконата не е Негов портрет , а Негов образ, в който се съхранява тайната:”Христос, бидейки изобразен, остава непостижим” ( св Теодор Студит ). В иконописта е изработен канон за изобразяване на Спасителя, по който ние разпознаваме образ Му.
Ранните християни изобразявали Христос във вид на агне, риба, добрия пастир с овца на рамото и др. На Трулския събор ( 682г ) тези символически и алегорически образи били забранени и Църквата приела в качество на каноническо изображение т.н. исторически тип на Христос, т.е. човешкият образ, в който Синът Божи се явил на земята.Такива изображения се появяват не по-рано от IV век. Само в началото едни го изобразявали като юноша, други – в зряла възраст, едни – прекрасен като гръцки бог, други – умишлено некрасив, с принизяващ го вид. И след IX век окончателно се утвърждава изображението на Христос във вид на човек на средна възраст, с класически черти на лицето, прав нос, с мустаци и неголяма леко раздвоена брада, тъмно руси коси.
Именно този образ е определен като канонически. Отличителна черта на иконографията на Господ става и нимбът с кръст, символизиращ кръстната жертва на Спасителя.
Иконата отразява вярата на Църквата в Иисус Христос като Богочовек и иконографски това се изразява чрез цвета на Неговите одежди. Като правило, на иконите Христос се представя в червен хитон (долната дреха ) и син химатий ( горният плащ ). Червеният цвят символизира човешката Му природа, а синия – Божествената. Обикновено на дясното рамо на хитона може да се види златна ивица ( клав ) – знак на царско достойнство.
Иконите на Господ могат да бъдат различни по своя иконографски тип, като във всеки от тях се разкрива особен догматически и богословски смисъл на образа на Спасителя.
Основните иконографски типове икона са шест:
1.Неръкотворен образ на Господ;
2. Господ Вседържител (Пантократор);
3. Господ на престола;
4. Спас Емануил;
5. Спас Благое Молчание ( София Премъдрост Божия );
6. Христос Старият по дни.