Дърворезбата, това е изкуство подвластно на магията на дървото. Тя е един от най-старите занаяти практикувани у нас. Красотата която остава на дървото идва от природата, от безпределните граници на човешкото въображение и фантазия, пречупени през призмата на живота. Благодарение на дърворезбата дървото сякаш оживява, говори, радва душата и очите ни, и сякаш ставаме подвластни на неговата магия.
Дърворезбата по своята същност е художествена обработка на дървесината чрез изрязване (резбоване) на различни декоративни мотиви и изображения. Първоначално за приложни, а по-късно и за декоративни цели, тя е известна на хората още от времето на неолита, когато за сечива са ползвали остър кремък. На територията на България дърворезбата е била позната на древните славяни, като впоследствие търпи влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Разцвет има през XVIII и XIX век, когато се наблюдава общ подем в занаятчийството и архитектурата по българските земи.
Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление – иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита – резбовани тавани, мебели, сандъци, вази, статуетки, купи, фруктиери, свещници, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.
Колорит, мекота, изисканост, нежност, любов, културно наследство, родолюбие и гордост. Това са дарове на дървото.
Дърворезбата по своята същност е художествена обработка на дървесината чрез изрязване (резбоване) на различни декоративни мотиви и изображения. Първоначално за приложни, а по-късно и за декоративни цели, тя е известна на хората още от времето на неолита, когато за сечива са ползвали остър кремък. На територията на България дърворезбата е била позната на древните славяни, като впоследствие търпи влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Разцвет има през XVIII и XIX век, когато се наблюдава общ подем в занаятчийството и архитектурата по българските земи.
Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление – иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита – резбовани тавани, мебели, сандъци, вази, статуетки, купи, фруктиери, свещници, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.
Колорит, мекота, изисканост, нежност, любов, културно наследство, родолюбие и гордост. Това са дарове на дървото.