Сред старите моряци изработването на корабните модели в бутилки е особено популярно. Разпилени по всички краища на света от злата си моряшка орис и от вечния си другар - морския вятър, сгушени във влажните и студени моряшки кубрици сред ледените води край айсбергите или пък на палубата под сянката на тентите, изнемогващи от непосилната жар и тежкия лепкав въздух на тропиците, в скучните и дълги часове след вахта те са създавали чудни модели на ветроходни кораби.
Моделите съхранявали в бутилка, а по-късно достигнали до някое пристанище, бързащи да утолят вечната си жажда, пропили и последната монета от мизерната моряшка заплата за халба бира или бутилка ром, безпаричните морски труженици се разделят с изработените от тях корабни модели. И оттогава - че и досега, в пристанищата по цял свят няма моряшки бар на кея без ... кораб в бутилка ! И гледайки ги по-продължително, човек като че ли долавя аромата на морския въздух - остър, влажен и солен, с мириса на риба и водорасли. От тях струи като, че ли приказното Северно сияние - или пък меката, загадъчна светлина на Южния кръст от тропиците.
Красиви и интересни модели се изработват и сега. Те безспорно са много по-подробни, едромащабни и на по-високо техническо и моделистко ниво. Но моделите на ветроходните кораби, поставени в бутилка, си остават и днес оригинални, загадъчни, обвеяни с чудната романтика на неповторимата ветроходна епоха. Един такъв модел буди учудване, недоумение и възхищение у всеки, който го види, и поставя на изпитание сръчността, умението, морските познания на този, който го създава.
В днешно време този интересен и оригинален раздел от корабомоделизма все повече и повече замира. Все по-рядко се срещат такива модели и в нашата страна или ако видите нещо такова, то е някаква пародия на корабен модел. Имам предвид онова, което пъргавите търгашчета и спекулантчета предлагат по сергийките на крайбрежните ни курортни селища като туристически атракционни морски сувенири на доста "солени" цени, без някаква художествена, естетична и най-вече моделистка стойност.
Моделите съхранявали в бутилка, а по-късно достигнали до някое пристанище, бързащи да утолят вечната си жажда, пропили и последната монета от мизерната моряшка заплата за халба бира или бутилка ром, безпаричните морски труженици се разделят с изработените от тях корабни модели. И оттогава - че и досега, в пристанищата по цял свят няма моряшки бар на кея без ... кораб в бутилка ! И гледайки ги по-продължително, човек като че ли долавя аромата на морския въздух - остър, влажен и солен, с мириса на риба и водорасли. От тях струи като, че ли приказното Северно сияние - или пък меката, загадъчна светлина на Южния кръст от тропиците.
Красиви и интересни модели се изработват и сега. Те безспорно са много по-подробни, едромащабни и на по-високо техническо и моделистко ниво. Но моделите на ветроходните кораби, поставени в бутилка, си остават и днес оригинални, загадъчни, обвеяни с чудната романтика на неповторимата ветроходна епоха. Един такъв модел буди учудване, недоумение и възхищение у всеки, който го види, и поставя на изпитание сръчността, умението, морските познания на този, който го създава.
В днешно време този интересен и оригинален раздел от корабомоделизма все повече и повече замира. Все по-рядко се срещат такива модели и в нашата страна или ако видите нещо такова, то е някаква пародия на корабен модел. Имам предвид онова, което пъргавите търгашчета и спекулантчета предлагат по сергийките на крайбрежните ни курортни селища като туристически атракционни морски сувенири на доста "солени" цени, без някаква художествена, естетична и най-вече моделистка стойност.
